Πoeзия (1) / Poetry (1)
Поезия (1) / Poetry (1)
Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим,
я не решим…
Но не казвайте: утре ще бъдем красиви.
Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем…
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Не казвайте: утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте: утре да бъдем честни,
днес тихичко
ще се проврем…
Носете си новите дрехи, момчета,
ходейки падаме,
сънувайки мрем.
Не казвайте: утре с вик на площада
ще кажа истината, после – на клада!
На клада, но утре. А днес потърпете,
днес се налага
да премълчим…
Носете си новите дрехи, момчета –
падаме, както ходим,
умираме, както спим!
Стефан Цанев
====
Стихът се ражда не от щастие ли несъучастие,
Ражда го болката.
Но колко?
Като при всяка наркоза
Важна е дозата.
Дамян Дамянов
Very rough translation:
The verse is not born by happiness or non-cooperation,
It is born by the pain.
But how much?
Like in narcosis
It depends on the dose.