Въведение във флеймологията I
Всеки простак (пиян или трезвен) може да се заяжда, мислейки че се флейми. Това не е така! Флеймологията е занаят, което не се отдава на всеки. Тънкостите са много, но фундаментът е един:
“На който му пука по-малко, той печели…” --[1]
Ситуацията се комплицира значително поради:
“И двамата актьори са запознати с [1]” --[2]
Това може да се атакува със стратегията:
“Кво от тва” --[3]
Пример за [3]: Спорите с професор по математика за стойността на 2 + 2 и вие смятате (или може би само твърдите) че тя е 42, а професорът си е избрал друга константа по неясни и нищожни за вас причини. Професорът повтаря глупости, които вие не разбирате. Вие отговаряте монотонно "И кво от тва".
Може би поради неизвестен на мен резултат от теория на игрите [3] не гарантира 100% победа във флейма. Следва:
“А що така (това от къде следва)” --[4]
Честно казано, не ми е ясно как може смислено да се дефинират дефинициите, но достигането до отговор "Това е по дефиниция" Ви дава папагалския отговор "Ми ако дефиницията не е верна?". В някои среди дефинициите са известни като аксиоми.
Продължаваме:
“Ами да, така е” --[5]
За откривател се смята самият Дядо Йоцо. Препоръчва се за наивни твърдения от рода на "Ти лъжеш" или "Ти си луд" поради далечна прилика с нещо наречено "Парадоксът на лъжеца".
Предпоследно:
“………….. (Мълчание)” --[6]
Някои философи смятат, че съществуват въпроси без отговор (или обратното, не съм особено сигурен, няма особено значение). [6] може да се приложи и при наличие на повече от 4 актьора след задаване на само един важен въпрос от обществено значение от рода на "Левски или ЦСКА?" "Интел или АМД?" "NetBSD или Windows 98?".
Консервативните физици с тегло под 120000 грама обичат да обясняват "Какво може би е имало преди големия взрив" и "Колко малко не ни достига да измерим свръхсветлинни скорости" :-)
Последно:
“Представяне на хипотези със спорна истинност за факти” --[7]
Очевидно високо ценена обществена ценност.
Разбира се има още стратегии, но нали е въведение :-)